Аз и жена ми имаме син, който скоро ще стане на 5 години.
Откакто беше бебе, моите родители – най-вече майка ми – ни помагат с гледането му безплатно.
Майка ми спазва всичките ни изисквания – без екрани, без сладко, режим, разходки, четене. Грижи се за него по начин, който честно казано не можем да си позволим, дори ако плащаме на детегледачка.
Синът ни обожава баба си и дядо си. Винаги е щастлив, когато го оставям там, и винаги е спокоен, когато жена ми го взима. Той харесва и родителите на жена ми, но ги вижда доста по-рядко.
Имам по-голям брат, който цял живот си има проблеми. Родителите ми много пъти са го вадили от каши. Преди няколко години той тотализира колата, която те му бяха купили, и тогава казаха, че повече няма да му помагат.
Наскоро обаче се разбра, че всъщност последните две години те тайно са му плащали наема.
Жена ми направи коментар от сорта на:
„Който реве най-силно, него го обслужват. Ясно е кой им е любимецът.“
Майка ми се ядоса и каза, че тя прекарва над 40 часа седмично в грижи за нашето дете и че с парите си може да прави каквото иска – да плаща наема на сина си, да ги хвърля в тоалетната или да ги подпали.
Честно – беше грубо казано.
Жена ми поиска извинение.
Майка ми се извини за начина, по който го е казала, но добави, че смисълът си остава и че не иска жена ми да ѝ държи сметка за финансовите решения.
Двете започнаха да се карат, докато баща ми не накара майка ми да се качи горе.
По пътя към вкъщи жена ми буквално кипеше.
Тя ми каза, че иска да спрем да разчитаме на майка ми за гледане на детето.
Каза, че нейната майка може да помага от време на време и че ще търсим детска градина, докато детето тръгне на училище.
Според нея майка ми била „емоционално нестабилна“ и не можело да се има доверие на такъв човек.
Аз ѝ казах, че тя първа е започнала конфликта.
Попитах я защо просто не може да игнорира факта, че родителите ми помагат финансово на брат ми.
Казах ѝ, че синът ни обича баба си и дядо си и че да го откъснем от тях точно преди да тръгне в детска градина може да му се отрази много зле.
И ѝ напомних, че реално не можем да си позволим платена детегледачка.
Жена ми каза, че съм безгръбначен и че винаги заставам на страната на моето семейство.
Аз не се опитвам да я оставя без подкрепа.
Просто казвам това, което мисля.
