Прекалих ли, че отказвам да помагам на родителите си да гледат детето, което те осиновиха?

Аз съм т.нар. „късно дете“. Родителите ми са ме имали, когато вече са били в началото на 40-те си години.

Докато бях студентка, забременях.

Няма да влизам в подробности, но това беше нещо, което не исках. Казах на родителите си, че не съм готова и че не мога да се справя с това.

Те ми казаха, че ако направя каквото и да е, за да прекъсна бременността, ще ме отрежат напълно – финансова помощ, подкрепа, всичко.

Бях уплашена и сама. Износих детето.

След раждането исках да го дам за осиновяване или да го оставя в институция. Психически бях срината и не бях в състояние да бъда майка.

Родителите ми настояха те да го осиновят.

Така, юридически, това дете ми е брат.

Не го мразя.

Но той е постоянен спомен за нещо много травмиращо за мен.

Затова почти не се прибирам.

Може би два дни в годината.

Завърших, намерих си работа и изградих живот далеч от тях.

Сега „брат ми“ е на 12 години.

И е… трудно дете.

Няма дисциплина, не слуша, не помага, постоянно създава проблеми.

Родителите ми вече са над 70.

Пенсионирането им не е такова, каквото са си представяли.

Цялото им време отива за него.

Не могат да пътуват.
Не могат да си почиват.
Не искат да продадат къщата и да се преместят в по-малко жилище, а той не помага с нищо по двора или в къщата.

Никой от останалите ми братя и сестри не иска да го гледа, за да им даде малко почивка.

И тогава се сетиха за мен.

Обадиха ми се и ме помолиха да започна да помагам – да го гледам от време на време, да го взимам при себе си, да облекча положението им.

Аз отказах.

Казах им:

„Това е ваш син. Ваша отговорност е.“

Те казват, че съм жестока и неблагодарна, след като те са „ми помогнали толкова много“.

Истината е, че ми костваше огромно усилие да не ги напсувам.

Сега и разни роднини ми звънят и ми пишат, че трябвало да „помогна да оправя бъркотията, която съм направила“.

Тях директно ги блокирам.

Никой от тези хора не беше до мен, когато бях бременна против волята си.

И за да отговоря предварително – биологичният баща на детето е в регистър и няма право да бъде около деца.

Прекалих ли, че отказвам да помагам?