Приятелката ми използва няколко различни вида шампоан и ги редува.
Единият е с аромат на ванилия и честно казано – това ми е любимият.
Онзи ден ме помоли да ѝ купя няколко неща от магазина. Докато минавах покрай щанда с шампоани, видях ваниловия и го взех и него, като изненада.
Като се прибрахме у тях, тя започна да подрежда покупките и ме пита:
„Защо си купил и шампоан?“
Казах ѝ, че знам, че използва този и просто съм го взел.
Тя каза, че не ѝ е свършил.
Аз ѝ отговорих, че знам, но шампоанът не се разваля, а и този ми е любимият.
На шега ѝ казах:
„Ако ще си миеш косата тази вечер, използвай него.“
Тя ме пита какво имам предвид под „любим“.
Казах, че ми харесва как мирише косата ѝ от него – като сладки.
Тук тя изглеждаше леко смутена.
Попитах я дали всичко е наред.
Тя ми каза, че ѝ било странно, че „сексуализирам шампоана“.
Аз ѝ казах, че за мен е секси, когато човек мирише хубаво.
Попитах я дали на нея ѝ харесва повече, когато аз използвам хубави сапуни и дезодоранти.
Тя каза, че не ѝ пука особено, стига да не мириша лошо.
Аз ѝ казах, че явно хората са различни.
Тя обаче продължи да настоява, че я притеснява това, че за мен дори шампоанът имал сексуален подтекст.
Попита ме:
„Ако някоя друга жена мирише на ванилия, ще те привлече ли?“
Казах ѝ „не“.
Опитах се да ѝ обясня, че не става дума за ванилията сама по себе си, а за това, че е ТЯ и че ми харесва как мирише тя.
Май не се изразих много добре, защото тя си остана ядосана.
Накрая си тръгнах, за да ѝ дам малко пространство.
Сега се чудя…
прекалих ли, че ѝ купих шампоана и ѝ казах, че ми харесва, когато го използва?