Прекалих ли, че казах на зет ми, че НИКОГА няма да простя на дъщеря му и няма да я допусна близо до семейството си?

Аз съм жена на 30. Мъжът ми е на 35. Имаме бебе на 6 месеца. По-голямата ми сестра се казва Мария, тя е на 35 и има син Николай (14). Омъжена е за Петър (40), който има дъщеря от предишна връзка – Десислава (15).

Мария има т.нар. „смесено семейство“ – тя, мъжът ѝ, нейният син и неговата дъщеря. Не е било идеално, но всички се стараехме да приемем Петър и Десислава и да ги включваме във всичко. Държахме се нормално, без драми.

Преди няколко седмици аз и мъжът ми организирахме малко събиране у нас – да си отпразнувам рождения ден и близките ни да видят бебето. Присъстваха само Мария със семейството ѝ и нашите родители. Нищо голямо, нищо диво – спокойно, семейно.

Всичко мина нормално. Или поне така си мислех.

Няколко дни по-късно племенникът ми Николай дойде при мен и каза, че иска да ми каже нещо сериозно. Той и Десислава учат в едно училище и имат общи приятели. Николай ми каза, че Десислава разказвала в училище как на събирането била видяла интимните части на мъжа ми.

По думите ѝ историята била следната: тя била в банята, мъжът ми влязъл без да чука и бил „изваден“.

Аз направо онемях.

Мъжът ми дори пред мен не се разхожда гол, камо ли пред гости и деца. Това просто не е човекът, с когото съм омъжена.

Веднага събрах всички, които бяха на събирането, в къщата на родителите ми и директно попитах Десислава.

Тя започна да плаче и си призна, че е излъгала.

Причината?

Всичките ѝ приятелки вече имали някакви „преживявания“ с момчета, а тя нямала. И си измислила тази история, за да изглежда интересна и „готина“.

Тук аз буквално изключих.

Казах ѝ, че е отвратителна, че е психически нестабилна и че е била готова да съсипе живота на един невинен човек, само за да си вдигне самочувствието пред приятелките.

Казах пред всички, че от този момент нататък моето семейство никога повече няма да бъде около Десислава.

Последствията дойдоха бързо.

Николай каза истината в училище.
Мария и Петър отидоха при директора и обясниха ситуацията, за да има официален запис, че всичко е измислица.
Родителите ми прекъснаха контакт с Десислава и отказват да я канят у тях.
Мария каза, че Десислава повече няма да живее в техния дом и я преместиха при майка ѝ.

И преди някой да съди Мария – тя има син, когото е длъжна да пази. Ако Десислава може да излъже толкова лесно за чичо си, кой гарантира, че утре няма да излъже и за брат си?

Сега проблемът е, че Петър е съсипан.

Той ми звъни, пише ми, моли ме да простя. Казва, че Десислава била депресирана, че искала да се извини, че осъзнавала грешката си.

Аз му казах ясно:

Не ми трябва извинение.
Няма да простя.
Няма да забравя.
И никога няма да се доверя на това дете.

Петър продължава да настоява, че тя е просто глупава тийнейджърка и че ако аз ѝ простя, може би Мария също ще омекне и ще я приеме обратно.

Казах му, че една „глупава тийнейджърка“ може да унищожи живота на един мъж завинаги.

Аз подкрепям Мария и ще защитавам племенника си.

Преди Десислава да бъде преместена при майка си, Николай дори остана няколко дни при мен и мъжа ми, защото всички бяхме в шок.

Не съжалявам за нищо, което казах.

Единственото, което ме гложди, е че ми е жал за Петър. Той по принцип е добър човек, уважителен, държи на семейството и честността.

Та… към вас:
прекалих ли към него, като отказах да простя и да дам какъвто и да е втори шанс?

7 прочитания
Абонирай се
Информирай ме за
guest
0 Коментара
По подразбиране
Нови Най- харесвани
Inline Feedbacks
View all comments
Scroll to Top
0
Would love your thoughts, please comment.x