Аз съм на 36, жена ми е на 34.
От няколко години насам отношенията ни са доста обтегнати, основно заради начина, по който жена ми се държи с дъщеря ни.
Всичко започна, когато дъщеря ни беше на 13. Тогава тя отиде при майка си и ѝ сподели, че си харесва едно момче – син на наши семейни приятели. Първо истинско влюбване, притеснение, нормални неща за едно дете.
Какво направи жена ми?
Реши, че било „много сладко“ и по време на едно семейно барбекю го разказа НА ВСИЧКИ.
Включително и на самото момче.
Дъщеря ми беше съсипана от срам.
Казах на жена ми да спре, че детето е разстроено, но тя тогава се оправда с:
„Е, те са деца, нищо толкова.“
Винаги съм знаел, че жена ми не може да пази тайни, но си мислех, че поне за такива неща ще внимава. Особено когато става дума за тийнейджър и лични чувства.
След този случай започнах да забелязвам и други подобни неща.
Жена ми разказва на приятелките си: какво преживява дъщеря ни, какви проблеми има ,какво ѝ е споделяла на лично
Повечето от тези разговори не ги чувах, защото стават, когато мен ме няма. А и жена ми мрази да я прекъсвам по време на “женски разговори”.
С времето дъщеря ни започна да идва все повече при МЕН. Аз станах човекът, при когото идва за: медицински неща, проблеми в училище, симпатии, притеснения. Жена ми забеляза това и се засегна.
Дъщеря ни вече отказва да има „женски разговори“ с нея, студена е, не иска да прекарва време насаме с майка си.
Наскоро жена ми разбра, че дъщеря ни си има първо гадже… и не ѝ е казала.
И реши, че това заслужава наказание. Дъщеря ни вече е на 16.
Аз не смятам, че трябва да бъде наказвана, защото просто си пази личния живот.
Тя все още обича майка си, но НЕ ѝ вярва.
Един ден се прибирам вкъщи и виждам жена ми да крещи на дъщеря ни, да ѝ иска телефона, лаптопа и какво ли още не.
Дъщеря ми плачеше. Това ме взриви.
Казах на жена ми да я остави на мира и че ще говорим по-късно. Помолих я да върне нещата. Тя отказа. Започна да крещи и на МЕН, пред детето.
Аз не понасям скандали пред дъщеря ни. Смятам, че такива разговори трябва да са насаме.
Опитвах се да я успокоя, но тя продължаваше.
В един момент ме хвана за ръката и започна да ме дере с ноктите.
И тогава ми писна. Избухнах и ѝ казах всичко:
Че години наред разказва личните неща на дъщеря ни на други хора.
Че почти цялото ни обкръжение знае подробности за живота, здравето и чувствата на детето.
И че тя е причината дъщеря ни да не ѝ вярва вече. Жена ми се разплака и се заключи в спалнята.
Аз останах при дъщеря си, успокоих я и излязох да ѝ взема вечеря.
Сега съм вкъщи и жена ми ме игнорира напълно.
Чудя се дали можех да го кажа по-меко…
Но честно казано ми омръзна всеки път вината да се хвърля върху детето.
Прекалих ли, че ѝ казах истината в очите?
