С приятеля ми (34) сме заедно от миналия декември. Аз съм на 29.
В началото беше по-лежерно, но през юни нещата станаха сериозни.
Той има дъщеря на 8 години.
Честно казано, имах притеснения да излизам с мъж с дете, но той се представяше като страхотен и грижовен баща, който винаги е до детето си.
Повярвах му.
Понякога го питах за дъщеря му, но не съм навлизала много в тази част от живота му, защото все пак връзката ни беше сравнително нова.
Проблемът започна в края на ноември.
Получих списък с желания за Коледа от племенницата ми (също на 8 години) и се сетих да попитам приятеля ми дали е получил списъка с желанията на дъщеря си.
Казах му, че ако не побърза, хубавите подаръци ще се изчерпат.
Той каза, че ще пита.
Седмица по-късно го поканих да дойде с мен да купуваме подаръци за племенницата ми.
Той отказа.
Попитах го пак дали е получил списъка на дъщеря си.
Тогава той ми каза:
„Тя не иска подаръци. Нейният език на любовта е прекарано време.“
Честно казано, това ми прозвуча странно.
Казах му, че не съм чувала 8-годишно дете да не иска подарък за Коледа.
Оттук разговорът прерасна в скандал.
Той ме обвини, че съм обсебена от детето му и че се държа все едно го познавам по-добре от него.
Реакцията му ми се стори прекалена и в мен се зароди съмнение.
Реших да намеря майката на детето и да ѝ задам няколко въпроса.
След известно търсене попаднах на нейния профил във Facebook.
Един от постовете ѝ гласеше:
„Правя рождения ден на дъщеря си специален, за да забрави, че баща ѝ пак не се появи.“
Дълго се колебах, но ѝ писах.
Представих се като приятелката на бившия ѝ и казах, че не искам проблеми, просто истината.
След няколко дни тя се съгласи да поговорим по телефона.
Това, което ми разказа, ме шокира.
Оказа се, че те не са били „кратка връзка“, както той ми беше казал, а са били заедно 3 години.
Детето било планирано.
По време на бременността той започнал да твърди, че детето може да не е негово и настоявал за ДНК тест още тогава.
Тя му казала, че тест може да се направи след раждането.
Той се изнесъл, не присъствал на раждането и дълго време не се явявал на делата за установяване на бащинство.
Когато накрая се явил – тестът доказал, че той е бащата.
По думите ѝ оттогава той почти не помага – нито финансово, нито емоционално.
И последно е виждал дъщеря си през април.
След като помислих няколко дни, му написах съобщение, че прекратявам връзката въз основа на това, което майката на детето ми е казала.
Оттогава той ми звъни непрекъснато и иска шанс да обясни своята страна.
Честно?
За мен това е прекалено голямо нещо, за да го преглътна.
прекалих ли, че го оставих?