Работя в офис с около 20 човека.
Имаме обща кухня с луксозна кафе машина, много чаши и съдомиялна.
Кафемашината трябва да се чисти всеки ден, защото вътре има мляко и ако не се пусне специална програма за почистване, на следващия ден вече мирише зле. Освен това трябва да се разглобят някои части и да се мият на ръка.
В офиса има ротация – всяка седмица различен човек е „дежурен“ за кафемашината.
Мениджърите, разбира се, не участват в тази ротация.
Освен кафе машината, дежурният човек трябва и да зарежда и изпразва съдомиялната по няколко пъти на ден, защото всички си хвърлят мръсните чаши в мивката и чакат някой друг да се погрижи за тях.
В дните, когато има външни гости и срещи, става още по-зле – още повече чаши, още повече кафе, още повече работа.
И сега идва важната част.
Аз не пия кафе.
Изобщо.
Всички в офиса го знаят. Даже се шегуват с мен.
Не ползвам кафе машината нито за кафе, нито за топъл шоколад, нито дори за гореща вода.
Не ползвам и офис чашите.
Всяка сутрин си нося собствена бутилка с вода или сок и си пия от нея.
Реално аз никога не съм докосвал тази кафе машина.
Затова помолих да ме махнат от ротацията.
Казах им:
„Струва ми се абсурдно единственото ми взаимодействие с кафе машината да е да я чистя.“
Половината колеги ме разбраха.
Другата половина казват, че това било „част от живота в общество“ и че всички трябвало да правим компромиси, за да има мир.
Според мен обаче истината е, че те просто искат по-рядко да им се пада на тях.
Да, знам, че става дума за една седмица на няколко месеца.
Но принципът ме дразни.
Защо трябва да чистя нещо, което никога не използвам, след хора, които го ползват всеки ден?
прекалих ли, че отказвам да участвам в чистенето на кафе машината?