Аз съм жена на 30. Мъжът ми е на 35. Имаме бебе на 6 месеца. По-голямата ми сестра се казва Мария, тя е на 35 и има син Николай (14). Омъжена е за Петър (40), който има дъщеря от предишна връзка – Десислава (15). Мария има т.нар. „смесено семейство“ – тя, мъжът ѝ, нейният син […]
Аз съм на 36, жена ми е на 34. От няколко години насам отношенията ни са доста обтегнати, основно заради начина, по който жена ми се държи с дъщеря ни. Всичко започна, когато дъщеря ни беше на 13. Тогава тя отиде при майка си и ѝ сподели, че си харесва едно момче – син на
Прекалих ли, че казах на жена си защо дъщеря ни вече не ѝ вярва? Прочети още
Аз съм мъж на 29, тя е на 30. Бяхме заедно 7 години, женени 5. Като се запознахме, любов от пръв поглед. Всичко беше лесно, естествено… просто си паснахме. След 2 години връзка се оженихме и малко след това се роди синът ни (сега е на 4). По време на пандемията стана мазало -жена ми
Прекалих ли, че не си взех бившата жена обратно, след като ме заряза за “алфа мъж”? Прочети още
Аз съм жена на 32. Имам две момчета от мъжа ми – едното е на 3 годинки, другото е на 10 месеца. Обичам си децата супер много, НО… ще си кажа честно: не съм от жените, дето обожават всички деца на света. Не ми идват отвътре тия “Ох, сладкооо” и “Ела да те гушна” към
Аз и приятелката ми се познаваме от около 8 години. Запознахме се, когато аз бях фризьорката ѝ. Оказа се, че живеем на 5-10 минути пеша една от друга, и може би точно заради това станахме много близки. Тая жена… постоянно беше у нас. Не преувеличавам – по 3 пъти в седмицата минимум. Пием кафета, говорим
Ще го кажа направо. И двамата сме на около 40. Заедно сме от 11 години, женени сме от 8. Преди 2-3 години жена ми се засякла случайно с бившия си приятел, с който преди е живяла. Заговорили се, наваксали… По принцип са били в една обща компания още преди да се гаджосват. След това от
Прекалявам ли? Жена ми преспа у приятел… (и то бившият ѝ) Прочети още
Създадох този профил само за да споделя тази история, защото почти цялото ми семейство е на страната на родителите ми, с изключение на жена ми. Живея в чужбина и това е едва вторият път, в който родителите ми виждат дъщеря ми. Аз (28 г.) и жена ми (28 г.) се прибрахме в България за празниците
*Името е променено, поради целене на анонимност* Преди години, още преди да имаме деца, с жена ми говорихме и с нашите, и с нейните родители. Питахме ги дали биха помагали с гледането на внуците, докато тръгнат на детска. И четиримата -супер надъхани. Пенсионери, свободни, „няма проблем, ще помагаме“. Жена ми забременя и около 10 седмици
Аз ли съм лошият, че казах на тъста ми, че никога няма да живеят у нас? Прочети още
