Аз и приятелката ми се познаваме от около 8 години. Запознахме се, когато аз бях фризьорката ѝ. Оказа се, че живеем на 5-10 минути пеша една от друга, и може би точно заради това станахме много близки.
Тая жена… постоянно беше у нас.
Не преувеличавам – по 3 пъти в седмицата минимум.
Пием кафета, говорим си, тя все с някакви драми, все някой ѝ виновен, все гадже, все рев, все цирк…
И аз честно да си кажа… с времето почна да ми идва в повече.
Уж ѝ обяснявах, че трябва да има граници, ама тя си караше по нейното.
Само че ми беше и жал, защото няма много други приятели.
Та… миналата седмица отивам извън града да видя дъщеря ми, която учи в университет в по- голям град.
И точно преди да тръгна си сложих нови камери, охранителна система.
Не съм казвала на никого. Просто ми стана кеф да си ги сложа.
Докато съм при дъщеря ми, ѝ показвам камерата, защото имаме 2 котки и тя иска да ги гледа понякога какво правят като се чуваме по месинджър.
И викам:
„Я да видим какво е записало през деня.“
Отваряме клиповете и изведнъж…
Гледам – моята “приятелка” вътре в къщата ми…
И не просто е влязла…
Ходи с фенерчето на телефона и рови като ФБР.
Отваря шкафове, чекмеджета, гардероби, всичко.
Буквално обикаля като крадец.
Аз и дъщеря ми шок.
Пиша ѝ веднага:
-„Ти беше ли днес у нас?“
Тя:
– „Да, бях в двора, за малко.“
Пак я питам:
– „А в къщата влизала ли си?“
Тя:
– „Ами влязох в гаража да търся една кутия.“
И аз ѝ казвам:
-„Имам камери.“
Тя започва да се смее и ми вика:
-„Ама що ме питаш, като си ме видяла в двора?“
И аз тогава… щрак
Пращам ѝ снимка от клипа и я питам:
– „Тая с фенера в къщата ми… КОЯ Е?“
Чака малко… и ми пише:
– „Абе… котката ти излезе.“
И аз викам:
– „КОЯ котка ще излезе като няма никой вътре?!“
Тогава почва да мънка:
-„Е добре де… забравих да ти кажа… влязох да търся едни гел химикалки, щото ми трябваха за рисунка.“
Само дето тая жена буквално предната седмица си беше купила 100 химикалки.
И аз вече… не знам, просто ми стана супер гадно.
Казвам ѝ:
– „Ти осъзнаваш ли колко е ненормално да влизаш у нас като ме няма и да ровиш с фенерче??“
Първо пак ми се хили и се прави на интересна, после като разбра, че не се шегувам, почна с:
-„Извинявай… много съжалявам… бях ядосана на гаджето ми и не знаех какво да правя…“
Е добре де… и това ли е оправдание?!
После разказвам на човека, който ми наема мазето, и той ми вика:
– „Е тя идва всеки път като те няма.“
Тоест… не е било първия път.
След 2 седмици пак ми пише за любовни съвети, все едно нищо не е станало, и даже вика:
„Ама ние сме много близки, какво толкова…“
Аз вече кипнах и ѝ казах какво ми е казал наемателя.
Тя се ОБИДИ.
Вика:
-„Не е работа на никой, защо разказваш?“
Е аз вече не издържах.
Казах ѝ, че приятелството ни е приключило, да не ме търси повече и че се махам от токсични хора.
После една друга приятелка ми каза:
-„Ех, хората грешат, прости ѝ, дай ѝ шанс…“
Обаче аз честно… нямам никакво желание.
И преди ми идваше в повече, а след това — направо ми се отвращава.
Прекалих ли, че я отрязах?
ПС: НЯМА ключ. Просто понякога не заключвах задната врата на гаража… вече ще заключвам 🙂