Аз и жена ми имаме кетъринг фирма. Занимаваме се с храна за събития – сватби, рождени дни, фирмени партита и т.н.
Най-големият ни син е на 15 години и често ни помага. Той е аутист, но когато е в спокойна среда и хората се държат нормално с него, е напълно способен да върши работа.
Бяхме наети да обслужим репетиционна вечеря и сватба на следващия ден.
Репетиционната вечеря беше сравнително малка, затова решихме да не викаме служители – аз, жена ми и синът ни щяхме да се справим сами.
Сватбеният организатор беше наел отделно барман, защото ние не предлагаме алкохолни услуги.
Докато аз и жена ми разтоварвахме храната, синът ни подреждаше маси и столове.
В един момент барманът помолил сина ни да му помогне да разтовари кашони с вино.
Синът ми му казал „не“.
Барманът му предложил бакшиш.
Синът ми пак отказал и казал, че няма право да пипа алкохол.
Тогава барманът му казал, че е труден и се държи гадно.
Синът ми се стресирал и просто го игнорирал – това е начинът, по който реагира, когато се претовари.
Барманът продължил да му говори.
Когато синът ми пак не реагирал, барманът го хванал за рамото и го разтърсил.
Синът ми се разплака и избяга при мен.
Каза ми какво се е случило. Аз веднага се обадих в полицията.
Барманът започна да ми се кара и да ми обяснява, че преувеличавам.
Казах му да стои там и да чака полицията.
Когато разбра, че синът ми е на 15 години, барманът видимо се притесни… и избяга преди да дойде патрулът.
Дойде полицай и му разказах какво е станало.
Докато говорех с него, пристигна и сватбеният организатор и започна да настоява да ѝ обясня какво се случва.
Полицаят ѝ каза да изчака.
Тя стоеше настрани, но чу целия разговор.
Полицаят ми каза, че понеже не е видял инцидента, няма как да направи нищо, но ако барманът се върне, да му звънна веднага.
След като полицаят си тръгна, организаторката се обади на бармана да се върне.
Той отказал, защото се страхувал, че пак ще извикам полиция.
Репетиционната вечеря мина добре като храна, но без алкохол.
Организаторката ни помоли поне да сервираме виното и бирата, които барманът бил докарал.
Отказахме, защото:
ние не предлагаме такава услуга
нямаме лиценз
алкохолът не беше наш
След вечерята организаторката избухна.
Каза, че сме съсипали събитието и че сме уволнени.
Попитах я директно:
„Това означава ли, че не искате да дойдем утре да обслужваме сватбата?“
Тя каза „да“.
Казах „окей“ и си тръгнахме.
Синът ми беше снимал разговора ни с телефона.
В 4 сутринта организаторката ми звъни и ми казва, че трябва да се явим на сватбата.
Казах ѝ, че ни е уволнила.
Тя каза, че вече сме платени и сме длъжни да отидем.
Казах ѝ, че имам видео как ни уволнява.
Тя заплаши със съд.
Казах ѝ да съди.
Не отидохме на сватбата.
По-късно разбрах, че са поръчали пици.
Булката крещяла на организаторката около половин час.
И тук идва дилемата…
Булката реално не е виновна за нищо.
И макар че юридически сме напълно в правото си и не сме върнали пари (според договора), малко ме човърка съвестта.
Може би трябваше просто да отидем и да си свършим работата.
Прекалих ли, че не се появихме и оставихме сватбата без кетъринг?