Жена ми работи почасово от вкъщи – около 10 часа седмично и то по нейно желание. Може да си свърши всичко за един ден и после да не работи цяла седмица.
Аз работя в строителството. Обикновено съм по обекти с много часове. В момента съм на обект, до който пътувам всеки ден, но пак работя по 70+ часа седмично.
Жена ми няма никакви изисквания към храната.
За нея храната е просто „гориво“.
За мен не е така.
Обичам храната да е вкусна, нормално приготвена и да не е развалена.
Опитвал съм много пъти да ѝ обяснявам как се съхранява храна. Няма ефект.
Пример:
Маслото.
Тя го оставя да се разтопи, после да се втвърди пак, после пак да се разтопи… докато стане на бучки и гадно.
Според нея – още става за ядене.
Сирене.
Купуваме блок. Аз режа част и замразявам останалото.
Ако ме няма няколко дни, се връщам и намирам половин блок мухлясал кашкавал.
Тя просто изрязва мухъла и казва:
„Отдолу си е хубав.“
Фризерът.
Аз го подреждам, за да се ползва първо старото.
Тя хвърля новите покупки отгоре.
Резултатът?
Постоянно намирам изгорели от фризер пържоли, пилешко, риба – всичко.
Накрая ми писна.
И започнах да правя следното:
Всичката храна, която тя казва, че е „напълно годна“, започнах да я отделям.
Слагам я в един фризер и в горния хладилник.
Когато нейните родители щяха да идват на гости, аз не купих нищо ново.
Напълних горния хладилник и фризер с „нейната“ храна.
Сложих и от бучкавото масло в масленицата.
Тя се прибра от летището с родителите си.
Нейните родители са страхотни хора и предложиха да сготвят.
Аз казах „благодаря“ и седнах.
Свекър ми си направи филийка с масло.
Отхапа… изплю го… и изхвърли филийката.
Нищо не каза.
Реално единственото, което бяха склонни да използват, бяха консерви и буркани.
Чух как свекърва ми тихо пита жена ми дали всичко е наред финансово и дали имаме нужда от пари за храна.
Дори ѝ каза, че може би трябва да помисли за работа на пълен работен ден.
Жена ми опитваше да обяснява, че всичко е наред.
Тогава майка ѝ извади:
изгорелите пържоли
мухлясалото сирене
бучкавото масло
И каза:
„Няма нищо срамно да признаеш, че имаш нужда от помощ.“
Жена ми ги заведе да им покаже „нашия“ фризер.
И тогава майка ѝ попита:
„Защо въобще оставяте храната да стига до състояние, в което е технически ядлива, но отвратителна?“
Жена ми нямаше какво да каже.
Но вечерта имаше много какво да ми каже на мен.
Обвини ме, че нарочно съм я изложил пред родителите ѝ.
Аз я попитах:
„Ти би ли ми сервирала тази храна? Или би ли очаквала аз да я сготвя и да ядем това?“
Тя каза, че това не било въпросът.
Според мен точно това беше въпросът.
Прекалих ли, че използвах родителите ѝ, за да ѝ покажа как изглежда реално качеството на храната у нас?