Аз съм жена на 32. Имам две момчета от мъжа ми – едното е на 3 годинки, другото е на 10 месеца.
Обичам си децата супер много, НО… ще си кажа честно:
не съм от жените, дето обожават всички деца на света.
Не ми идват отвътре тия “Ох, сладкооо” и “Ела да те гушна” към чужди деца, особено ако не ги познавам.
Та… брат ми излиза от 1 година с една Натали (31 години). Тя си има две деца, момче на 7 и момиченце на 5
Още като се запознахме тя беше супер ентусиазирана и почна:
“Еее, нашите деца ще са като братя и сестри, ще се привържат, ще играят заедно, ще се сближат…”
Е да… само дето не става така.
Моето едното е бебе, другото е на 3.
Как точно си представя, че 7-годишно дете ще си “дружи” с бебе… не знам.
А 5-годишното ѝ момиченце… не го казвам лошо, ама е много палаво, шумно, рязко. И моят големият буквално я избягва, като се видим по семейни събирания.
Въпреки това ние сме били възпитани.
Миналата Коледа (първата Коледа, откакто са заедно) -дадохме подаръци и на нейните деца, да не се чувстват пренебрегнати.
Аз мислех, че това е напълно достатъчно.
Обаче Натали реши да ме “хване” и да ми държи сметка какво не правя правилно и как съм ѝ била наранила чувствата.
Започна да ми вади неща като:
Не проявявам специален интерес към нейните деца, които “можело един ден да станат мои племенници”.
Не искам да ми оставя децата у нас за playdate, ако тя не е с тях.
(За уточнение: нямам проблем да ги поканя всички – Натали, брат ми и децата – на вечеря или гости. Но тя иска да ѝ гледам децата САМА.)
Не съм карала сина си да играе с дъщеря ѝ и той не я харесвал. Държала съм се “студено” с нейните деца. Аз ѝ обясних нормално:
Няма да карам детето ми насила да играе с някого.
Не искам да ми оставя двете си деца в нас без нея, защото аз НЕ ги познавам достатъчно. Не знам какви са, как се държат, какво правят… и не искам да нося отговорност за две чужди деца вкъщи. И да – не съм от лигавите майки, дето се умиляват по всяко дете. Не ми идва отвътре. Тя ми каза:
“Това не е вярно! Ти си супер майчинска, видяла съм те с твоите деца!”
Ами… ЕСТЕСТВЕНО, че съм така с МОИТЕ деца?!
После Натали почна и с друго:
че “всички изключвали” нейните деца, че моите родители били по-гальовни с моите.
И аз пак:
“Еми да… защото това са им внуците???” Накрая разговорът никъде не отиваше и аз ѝ казах директно:
“Натали, ти излизаш с брат ми от 1 година. Видели сме се няколко пъти, винаги сме били любезни.
Но не можеш да очакваш да се държим с твоите деца като с нашите.
Това НЯМА как да стане. Моите деца не дължат нищо на твоите.
И ти не си ‘в правото си’ да изискваш нещо от нас.
Говори с брат ми, не с мен.”
После брат ми ми се извини за нея и каза, че говори като “луда жена”, която се вманиачава в тия измислени разлики между децата. Само че той ми каза и друго:
че след разговора Натали плакала и ме помоли “да съм по-емпатична”. Аз му казах:
“Аз съм учтива. Но тя звучи манипулативно и ако не иска да чува истината, да не почва такива разговори с мен.”
И сега брат ми е разкъсан, не знае как да я успокои…А аз вече се чудя, че може да е в мен грешката.
