*Името е променено, поради целене на анонимност*
Преди години, още преди да имаме деца, с жена ми говорихме и с нашите, и с нейните родители. Питахме ги дали биха помагали с гледането на внуците, докато тръгнат на детска. И четиримата -супер надъхани. Пенсионери, свободни, „няма проблем, ще помагаме“.
Жена ми забременя и около 10 седмици след раждането ѝ дойде време да се връща на работа. И тогава нейните родители изведнъж: ами ние решихме да пътуваме, да си живеем живота, да се радваме на старините. Добре, тяхно право.
Проблемът беше, че до последния момент ни уверяваха, че ще помагат.
Моите родители направиха всичко възможно да компенсират липсата на помощ от другата страна, но ежедневното гледане на дете се оказа прекалено тежко, при положение че и двамата с жена ми работим на пълен работен ден. В крайна сметка се наложи да импровизираме:
моите родители гледаха детето в понеделник и сряда
плащахме за детегледачка във вторник и четвъртък
в петък аз и жена ми работехме по половин ден
а когато се налагаше, моите родители поемаха и петък
Те са невероятни.
Най-ядосващото не беше отказът сам по себе си, а фактът, че казаха едно, а направиха точно обратното. Вече шест години — не са гледали нито едно от децата ни дори за един ден.
Преди около седмица купихме къща. Докато разопаковахме, нейните родители дойдоха да я разгледат. Тъстът ми видя, че на първия етаж има спалня с баня, обърна се към тъщата ми и каза:
„О, слава Богу, няма да се налага да качваме стълби.“
Аз го погледнах и казах:
„Моля?“
Тъщата ми обясни, че от трите им деца ние сме най-добре финансово и било най-логично те да живеят с нас, защото са в 70-те си години и сегашната им къща вече им идвала в повече.
Започнах да се смея. На глас. Силно.
И казах:
„Адът ще замръзне, преди да живеете тук.“
Последва шок. И от двамата.
Обясних им, че когато ние имахме нужда от помощ, те обърнаха гръб. Сега просто им връщаме жеста. Жена ми беше напълно съгласна и сподели колко скъпо и трудно ни беше да се оправяме без никаква помощ от едната страна на нашето „село“.
Това беше техен избор.
А сега това е нашият.
В момента са изключително наранени и обидени от позицията ни.
Аз ли съм лошият в случая?